Пътешествия по контура на дланите...или нещо от сорта

 * * *

Ухая на кокичета,

на пръст и прясна пот,

бразди навръст пресичат ме - 

чертаят параход.

Поле от сочни ябълки,

изгрели с утринта,

понесли нейде малкото

сърце на вечността.

На крачка от финалната линия

Това е нещо, което написах преди вече почти 5 години, но има специално място в сърцето ми, защото продължава да е точно толкова истинско, колкото тогава. И дори хората, на които е посветено, никога да не го видят, аз съм щастлива, че продължават да изпълват всяка част от живота ми, да ме вдъхновяват, да ме разсмиват и разплакват, да ме обичат заради всичко и въпреки всичко, което съм и не съм, и да ме карат да се гордея с тях, със себе си, с нас.

On Love

To my dear colleagues, who always remind me of upcoming deadlines , who even occasionally let me use their title page; To my colleagues, who suffered with me through the whole process of writing this; To my colleagues who finally give me the paper, the staples and the momentum to write it. I love them deeply.

There are currently over one million words in the English language, yet none of them as hard to explain and grasp as the one I am about to write. Love. We use it so much and understand it so little, it has turned into an avoided cliché. It is something that is always around us wherever we go and still sometimes we fail to recognize it. So here is what I know about love.
Love is as light as the whisper that utters it. And as heavy as the sigh between heartbeats. Love is the touch of your hand and the smell of your mother’s hair that lingers on your cheek. Love is crazy and wild, and young, the flutter of wings inside your chest. It is calm and kind, eternal as the rocks. It is blue as the ink of your pen as it spreads on the paper .And red as a kiss. And golden with sunlight. But most of all it is black, for we feel it best with our eyes closed.
Love is a mother. It bears meaning. It creates. It hugs, it slaps, it teaches. We take it for granted. We miss it when it is gone. But we can never live without it. It is our beginning. And no one can love like a mother does. A mother’s love is not selfish or erratic. It knows no gender, no age, no limits. It is unconditional. A mother gives away her body as well as her soul and is never rendered a single being again. For love binds tighter than an umbilical cord.

And finally, if you look at a photograph, any photograph, regardless of what it portrays, then love is what you will see right there – the love of the photographer for his craft. Because love is passion.

Love is a favorite meal on your palate, love is music. Love is simple. It is a moment seized. Love is beauty. Love is the true measure of life.

Love can mean many different things to many different people. Quite opposite things, even. Love is a smile and a frown, a blessing and a curse. It is the voice of our childhood and the thrill of our adulthood. A hug, a picture. A memory. A hope. It is full of beans, it is black and blue. The important thing is, love changes. So forget everything you read. Love just is.

Честит (да се надяваме професионалан) празник!

Така да ни отива есента..

Така да ни отива есента.
И виното червено в хладно време.
По шумата от падащи листа
ще се разходим. Топло ще е с мене.

Ще се усмихваш. Аз ще бъда мил.
Ще ти оправя кичур. После шала.
Щастлив, че точно тебе съм открил.
Щастлива, че до мен си остаряла.

Д. Банев

***

The autumn season suits us all so well

The autumn season suits us all so well.

As well as red wine suits the chilly weather.

On the soft dry leaves that just like angels fell,

we’ll take a walk. We will be warm together.

You’ll be all smiles and I’ll say something kind.

I’ll fix your scarf. Tuck a lock behind your ear.

I’m glad that it was you I got to find,

I hope you’re glad you spent with me all those years.

Септемврийска класика в опушено жълто

За любителите на Шекспир - ето и първия ми награден превод. Искам по есенно топло да благодаря на всички, които ме вдъхновяваха, окуражаваха, на тези, които по своему го споделиха и на тези, които му се насладиха.

SONNET 5

William Shakespeare

Those Hours, that with gentle work did frame
The lovely gaze where every eye doth dwell,
Will play the tyrants to the very same
And that unfair which fairly doth excel:
For never-resting Time leads Summer on
To hideous Winter and confounds him there;
Sap check'd with frost and lusty leaves quite gone,
Beauty o'ersnow'd and bareness everywhere:
Then, were not summer's distillation left,
A liquid prisoner pent in walls of glass,
Beauty's effect with beauty were bereft,
Nor it, nor no remembrance what it was.

But flowers distill'd though they with winter meet,
Leese but their show; their substance still lives sweet.

„Сонет 5“ на Уилиам Шекспир

Превод – Ивета Петрушева

Внимателно и бавно Часовете,

които ваят твоя лик неземен,

отронват на труда си плодовете,

съсухрени от бързащото Време.

То води Лятото към сетен заник,

обрича го на вечна Зима страшна,

застиват сокове от скреж сковани,

в сняг тъне красотата досегашна.

Ако дъха на лятото не крият

в прегръдката си стъклена стените,

красивите му дни ще се изтрият,

а с тях – дори и споменът за дните.

Но щом цветът в парфюм се запечата,

студът не ще му вземе аромата.

Честит европейски ден на езиците!

И понже е празник, реших да го почета като направя някакъв нов превод.
Малко е спретнат набързо, за което се извинявам, но се надявам да ви хареса!

XXII (I Had No Time for Hate Because…)

I had no time to hate, because   

the grave would hinder me,       

and life was not so ample I        

could finish enmity. 

 

Nor had I time to love; but since               

some industry must be,    

the little toil of love, I thought, 

was large enough for me.

 Emily Dickinson

XXII („За омраза нямах време…“)

За омраза  нямах време –

животът бе тъй кратък,

Как, щом гробът призове ме,

да продължа с враждата?

И за обич време нямах,

но пред скуката реших,

малко обич, но голяма,

е за моите плещи.

Призоваване на силата. Без повече страхове.

Стои така от доста време. И чака да го завърша. Реших да прегърна всичките му липси и да му дам да диша. Не от мързел, от обич и с обич, с надежда, без страх.

Спасителят в нощта ( Cather in the Night )

Нощта изви самурен гръб. Застина.

Свлякоха се облаците – нейните одежди,

Някъде някой шумно се празина.

Нощта е топла, душна, пълна със надежди.

Натрапник е месецът, скрий го от мен!

На слънцето блед отпечатък.

- След няколко часа ще дойде нов ден...

- Мълчи! Продължавай нататък.

Не искам аз месец, ни чужда намеса

Да крачи през нежната нощна обител,

Закрий го със някоя плътна завеса,

Денят има слънце, нощта пък – спасител.

Spring of Sadness

DeSIre

Разгърни клепачи да прегърнеш

С поглед, отрази ме в твоя нзор –

Искам в птица ти да ме превърнеш

На очите ти в небесния простор.

Ако може любовта ми да обгърне

Твоята измръзнала душа,

Да гнезди във теб, да те изпълни,

Цялата аз ще я пресуша!

Защото Бог ми даде птица,

Която скърши своите крила,

За да ми дари от слънцето искрица,

За да ме научи да летя.

Обратно към личното творчество :)

Завръщане в ефир

КОГАТО СНЕГОВЕТЕ СЕ ТОПЯТ  

Когато снеговете се топят,

В душата ми отеква стонът на капчуци,

Чиито ледени сълзи текат

Тъй адски оглушително в порой от звуци.

Когато снеговете се топят

Висулки във сърцето ми се  впиват –

Опитват се да го смразят,

Сълзите ми във локвите изстиват...

Когато снеговете се топят,

Пропуква се ледът на рани скрити,

Отново те започват да кървят

Дорде сме цели с тях пропити.

Когато снеговете се топят,

Скрежът разплита своите нишки,

Ах, колко трудно е да се плетат....

Оглеждам се в стъкло от въздишки.

Когато снеговете се топят,

Оставам роб на мойта зима

Когато снеговете се стопят

Мен вече няма да ме има.

Когато снеговете се стопят,

Спомни си ти лицето ми от лани,

Чертите вече не личат,

Но сгрей ги ти със топли длани.

Ново начало

      26 юни, 08:16
      Добро утро....за всички онези, които го дочакаха - ето и нещо ново, авторско,  току-що  написано, за да отбележим началото на едно прекрасно лято!

*       *        *

Искам само едно да напиша –

Живота си със прости думи,

Да го побера в двустишие - 

Да няма тайни помежду ни.

Искам само едно да направя –

Собствения си портрет от рими,

Които после да забравя,

За да останат те неповторими.

И няма нужда от украса –

От метафори, от думи пищни

Изящество и красота са

В автопортрета ми излишни.

От думи нямам нужда даже

Със паузите ще се опиша,

А с думи ще слепя колажа

На моето двустишие.

Превод на „Морето само живите обича“от Христо Фотев

Морето само живите обича

Христо Фотев

Mорето само живите обича,
а мъртвите изхвърля на брега.
Едно момиче, ах, едно момиче
морето не изхвърли на брега.

Остана само кърпата позната
да се прелива с белите вълни.
Момичето обичаше моряка,
моряка - всички хубави жени.

Остана само кърпата с червени
и лилави ресни като преди.
Ний плакахме безшумни и смутени
и скочихме в студените води...

До дъно преобърнахме морето
със пръсти, посинели от тъга,
да търсиме момичето, което
морето не изхвърли на брега                          

The sea, it only loves those who are alive

The sea, it only loves those who are alive -

The dead ones, it just throws ashore.

But that one girl, that one girl who dived

The sea just didn’t throw ashore.

 A kerchief is all that’s left from her

To be tossed around by raging whirls

See, the girl, she loved the mariner

And he loved all the pretty girls.

A kerchief was all that’s left, with red

And purple stripes just as we recalled

Baffled, silent tears we shed

And jumped into the sea, so freezing cold…

We searched the whole sea – not a single clue

With grief were fingers blue and sore

We searched in vain to find the girl who

The sea just didn’t throw ashore.

Превод: „Несломяем“ на Уилям Ърнест Хенли

...За една моя колежка с безпогрешен вкус за поезия. Надявам се да ти хареса!

Invictus

Out of the night that covers me,
Black as the Pit from pole to pole,
I thank whatever gods may be
For my unconquerable soul.

In the fell clutch of circumstance
I have not winced nor cried aloud.
Under the bludgeonings of chance
My head is bloody, but unbowed.

Beyond this place of wrath and tears
Looms but the Horror of the shade,
And yet the menace of the years
Finds, and shall find, me unafraid.

It matters not how strait the gate,
How charged with punishments the scroll.
I am the master of my fate:
I am the captain of my soul. 

William Ernest Henley

Несломяем

На безконечна нощ във власт,

Черна като ада до самите си недра,

Всички богове прославям аз

За свойта несломяема душа.

На обстоятелства жестоки във захвата,

Не трепнах, ни сълза пролях.

Под вечната принуда на съдбата

Не склоних глава дори като кървях.

Отвъд това свърталище на гняв и сълзи

Възправя се единствено страхът ни от смъртта

И макар годините безмилостно да пълзят

Мен не плаши и не ще уплаши тя.

И колкото и тясна да е портата към бъдещите ми покои,

Колкото и наказания да има там за моите дела,

Аз съм господар на бъднините свои

И аз единствен направлявам своята душа.

Студеният свят на студентството...в топли щрихи

   Октомври е...а навън е над 35 градуса, така твърдеше прогнозата тази сутрин. Време за учене. И макар върховете на пръстите вече отчаяно да ме сърбят да публикувам нещичко за тези от вас, които бяха така мили да посетят този блог, ще трябва някак да се преборя с желанието, както с прането, с косата, с жегата и импулса да бъда отново дете. И със страха. Онзи страх, който изпитваш типично по детски, защото да реагираш като възрастен е трудно. Да станеш възрастен изисква време, повече отколкото можеш да си позволиш. Затова ще помоля читателят да бъде търпелив, с надеждата, че следващия път, когато напиша нещо, то ще е по-хубаво от предишното. И не забравяйте - усмихвайте се на слънцето, докато го има!

Превод:„Неразделни“ от Пенчо Славейков

    Този път нещо българско - за баланс. По желание на момичето, за което съм способна да посегна на такъв неподлежащ на превод гений като Пенчо Славейков. Наслаждавайте се на куция превод!

НЕРАЗДЕЛНИ

Стройна се Калина вие над брегът усамотени,

кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени.

Уморен, под тях на сянка аз отбих се да почина,

и така ми тайната си повери сама Калина -

с шепота на плахи листи, шепот сладък и тъжовен:

"Някога си бях девойка аз на тоя свят лъжовен.

Грееше ме драголюбно ясно слънце от небето,

ах, но друго слънце мене вече грееше в сърцето!

И не грееше туй слънце от високо, от далеко -

грееше ме, гледаше ме от съседски двор напреко.

Гледаше ме сутрин, вечер Иво там от бели двори

и тъжовна аз го слушах, той да пее и говори:

"Първо либе, първа севдо, не копней, недей се вайка,

че каил за нас не стават моя татко, твойта майка.

Верни думи, верна обич, има ли за тях развала?

За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла."

Думите му бяха сладки - бяха мъките горчиви -

писано било та ние да се не сбереме живи...

Привечер веднъж се връщах с бели менци от чешмата

и навалица заварих да се трупа от махлата,

тъкмо пред високи порти, там на Ивовите двори, -

"Клетника - дочух между им да се шушне и говори: -

право се убол в сърцето - ножчето му още тамо!"

Аз изтръпнах и изпуснах бели медници от рамо.

През навалицата виком полетях и се промъкнах,

видях Ива, видях кърви... и не сетих как измъкнах

остро ножче из сърце му и в сърцето си забих го,

върху Ива мъртва паднах и в прегръдки си обвих го...

Нек' сега ни се нарадват, мене майка, нему татко:

мъртви ние пак се любим и смъртта за нас е сладка!

Не в черковний двор зариха на любовта двете жъртви -

тамо ровят само тия, дето истински са мъртви -

а погребаха ни тука, на брегът край таз долина...

Той израстна кичест Явор, а до него аз Калина; -

той ме е прегърнал с клони, аз съм в него вейки свряла,

За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла..."

Дълго аз стоях и слушах, там под сянката унесен,

и това що чух, изпях го в тази моя тъжна песен.

 П.П.Славейков 

INSEPARABLE

On the riverbank, secluded and unbothered

there were a maple and a viburnum entwined with each other.

It was once while I was sitting tired in their shade

that the viburnum itself told me about their fate

with the voice of leaves’ quiet swishing sound :

“I used to be a maiden on this same old dreary ground,

where sunkissed all day long I used to run,

but in my heart was yet another kiss, lit another sun!

And this sun, it wasn’t shining from thousands of feet

For it was gazing at me right across the street.

Ivo, he was gazing at me every night and day

I stood there sad and listened to him say:

“My first love, my darling, don’t you wallow in despair,
so what if our parents don’t like us as a pair?

True vows, true feelings, they last forever,

for  those who are in love no death shall dissever.”

His words were as sweet as bitter - the strife -

we weren’t, it seems, to be together alive…

I was coming from the well when I saw

many, many people gathered at his door.

I heard when I approached them further,-

“Poor boy – somebody murmured : -

to drive his knife, there, right through his own heart!”

I spilled the water, the pitcher broke apart.

I ran, I flew past everyone ahead,                             covered in blood, I saw him dead…

Next thing I know, I pulled the knife,

I stabbed my heart, I took my life.

And last before me was his face,

forever bound in my embrace.

Now let our parents be happy about this:

Even in death we love each other, death for us was bliss!

It was not in a graveyard where they buried us both

For we were not truly dead, like all victims of love.

On the riverbank they buried  us, right here,

where I grew into a viburnum and he – into the maple near.

To my twigs he mighty branches gently tethers

for  those who are in love no death dissevers.

I sat there speechless for quite long,

but now I told you everything in this sad song.

Превод :„Величието,то не е случайност“ от Доун Билингс

    Ето и една поема от съвременен автор, която заслужава да бъде превеждана и четена на всички езици.Представям ви моя скромен опит:

GREATNESS IS NEVER AN ACCIDENT

Dawn Billings

Greatness is Never an Accident
stumbled on by just a few.
It’s a choice that you make daily, in all you say and do.
It takes effort and passion and a perfect heart
dedicated to service right from the start.
So listen carefully and I will share

how to create success beyond compare.
Reach for the stars and along your way
encourage others by what you say.
Live big, live brave, live your purpose full out.
Know what you want and what you’re about.
Have direction and goals that are larger than life.
With courage stand tall to face fear and strife.
Give all that you’ve got, and then give some more.
Say grace for the family and friends you adore.
Never give up or settle for less.
for whatever you dream you shall possess.
Take nothing for granted, be ready to win.
Set your sights high, take action, begin.
Before you have time to consider where the time went
you have learned a most important rule:
“Greatness is Never An Accident!

Величието,то не е просто случайност

Величието, то не е просто случайност,

спохождаща неколцина от нас –

то трябва да се отвоюва постоянно       

с усърдие, отдаденост и страст.

И ако четеш внимателно, ще те науча

сега как ти в това безспорно ще сполучиш:

стигни звездите чак, а докато го правиш

да насърчаваш другите да не забравиш.

Живей достойно, живей дръзко, живей живота докрай

Знай свойте цели, но и самия себе си знай.

Цели се високо, бъди устремен,

не падай на страх или трудности в плен.

Раздай се изцяло, а после дай още

и казвай молитва за близките нощем.

Не се отказвай никога с това, което получаваш,

защото всичко е това, което заслужаваш.

Цени това, което имаш, бъди готов да победиш.

Сбъдни мечтите си днес, не отлагай безкрайно.

Сега, преди да се замислиш как бързо времето лети.

Величието, то никога не е просто случайност!