четвъртък, 16 юли 2015 г.

Обратно към личното творчество :)

Завръщане в ефир


КОГАТО СНЕГОВЕТЕ СЕ ТОПЯТ  

Когато снеговете се топят,
В душата ми отеква стонът на капчуци,
Чиито ледени сълзи текат
Тъй адски оглушително в порой от звуци.

Когато снеговете се топят
Висулки във сърцето ми се  впиват –
Опитват се да го смразят,
Сълзите ми във локвите изстиват...

Когато снеговете се топят,
Пропуква се ледът на рани скрити,
Отново те започват да кървят
Дорде сме цели с тях пропити.

Когато снеговете се топят,
Скрежът разплита своите нишки,
Ах, колко трудно е да се плетат....
Оглеждам се в стъкло от въздишки.

Когато снеговете се топят,
Оставам роб на мойта зима
Когато снеговете се стопят
Мен вече няма да ме има.

Когато снеговете се стопят,
Спомни си ти лицето ми от лани,
Чертите вече не личат,
Но сгрей ги ти със топли длани.

Няма коментари:

Публикуване на коментар