Стои така от доста време. И чака да го завърша. Реших да прегърна всичките му липси и да му дам да диша. Не от мързел, от обич и с обич, с надежда, без страх.
Спасителят в нощта ( Cather in
the Night )
Нощта изви самурен гръб. Застина.
Свлякоха се облаците – нейните одежди,
Някъде някой шумно се празина.
Нощта е топла, душна, пълна със надежди.
Натрапник е месецът, скрий го от мен!
На слънцето блед отпечатък.
- След няколко часа ще дойде нов ден...
- Мълчи! Продължавай нататък.
Не искам аз месец, ни чужда намеса
Да крачи през нежната нощна обител,
Закрий го със някоя плътна завеса,
Денят има слънце, нощта пък – спасител.
Няма коментари:
Публикуване на коментар