Лично творчество

    И сега за разнообразие - малко лично творчество...или както аз ги наричам, китка стихчета,оцелели бунта на старите тетрадки.
    

    На моя скъп съученик и приятел, осмелил се да се обяви за най-големия ми фен.За мен това е огромна чест! Благодаря ти!

Магията любов

Тя дойде сред непрогледен мрак -

зората в мойта тъмна стая.

Прекрачи без покана моя праг,

научи ме наяве да мечтая.

Тя промъкна се на пръсти, като буря връхлетя

при затворени прозорци, при заключена врата.

Тя събуди ме от сън...или всъщност ме приспа?

Затова ли все сънувам, а не мога да заспя?

Тя беше бледа, боса, дива,

отмаляла от хорската злоба,

но несломима, още жива,

животът - в нейната утроба.

Сълза, искра, усмивка крива,

със дъха на детство, безпощадна -

не искам никога да си отива,

веднъж щом в сладкия й плен попаднах!

       

ПОЛЕТ

Прозорецът на мойта стая

е отново в скреж скован.

Какво той крие аз нехая –

светът отвъд за мен е ням.

Няма ме за този свят стоманен.

Няма ме за дребните неща.

Пред мен е небосклон безкраен,

окъпан цял във светлина.

Забравям всички стари болки.

Забравям аз на грижите гласа.

Свистят в небето приказни двуколки.

Откривам свят на чудеса.

И ето я – стои пред мене,

в очите й изгрява смях.

Все тъй хубава,непроменена,

откак последно я видях.

Тя събужда в мене топрината.

Тя е светлата мъгла от спомен стар.

Губим се в страна на чудесата,

скитам с нея – моят приказен другар.

Ще дочакам пролитна позлата

да стопи ръката й като във здрач.

А щом си върна в стаята позната

и скрежът зимен се удавив плач –

ще затвори в мен очите си мечтата

и ще видя ясно как в стъклото на нощта

детенце сгъва с пръсти там луната.

                                Не мога да повярвам – аз ли съм това?

С вкус на сол

Догаря в пурпурно последен слънев лъч.

Губи се внезапно в облак от дантели.

Отеква в нищото утихнал детски глъч,

а нашир и длъж нощта мастило стели.

Коприненият дъх на нощен бриз

разрошва морските къдрици,

чийто изкусителен смарагдов низ

приканва закъснели птици.

И шепнат си напевно пак вълните,

целуват те за миг скалистия бряг,

а после се отдръпват в дълбините -

изгубват се отново в своя бяг.

Уви,без топлата им ласка

брегът ще мръзне пуст и гол.

Но щом вълните се оттласкат

остава само вкус на сол!

Ивета  Петрушева