Превод :„Анабел Лий“ от Едгар Алън По

Annabel Lee

It was many and many a year ago,
In a kingdom by the sea,
That a maiden there lived whom you may know
By the name of Annabel Lee;
And this maiden she lived with no other thought
Than to love and be loved by me.

I was a child and she was a child,
In this kingdom by the sea:
But we loved with a love that was more than love - 
I and my Annabel Lee;
With a love that the winged seraphs of heaven
Coveted her and me.

And this was the reason that, long ago,
In this kingdom by the sea,
A wind blew out of a cloud, chilling
My beautiful Annabel Lee;
So that her high-born kinsmen came
And bore her away from me,
To shut her up in a sepulchre
In this kingdom by the sea.

The angels, not half so happy in heaven,
Went envying her and me - 
Yes! that was the reason (as all men know,
In this kingdom by the sea)
That the wind came out of the cloud one night,
Chilling and killing my Annabel Lee.

But our love it was stronger by far than the love
Of those who were older than we - 
Of many far wiser than we - 
And neither the angels in heaven above,
Nor the demons down under the sea,
Can ever dissever my soul from the soul
Of the beautiful Annabel Lee;

For the moon never beams without bringing me dreams
Of the beautiful Annabel Lee;
And the stars never rise but I feel the bright eyes
Of the beautiful Annabel Lee;
And so, all the night-tide, I lie down by the side
Of my darling -my darling -my life and my bride,
In the sepulchre there by the sea - 
In her tomb by the sounding sea.

                                                                        Edgar Allan Poe

Анабел Лий

Случи се тъй, преди много години

В едно далечно кралство покрай морето,

че там живееше девойче, което

Анабел Лий се зовеше по име

и че то живееше само задето

силно обичахме се двамина.

Тогава ний двамата бяхме

още само невръстни деца

в това  далечно кралство покрай морето,

но на любовта,що деляхме,

не любов-повече,аз и тя

завидяха дори ангелите в небето.

Ето защо, в това  далечно кралство покрай морето,    много отдавна...вятър изви се от облак в небето

и ледните си кинжали заби

в сладката плът на Анабел Лий.

Донесе със себе си знатни роднини

и безпощадно така раздели ни.

В саркофаг я заключиха те надалеко

в това  далечно кралство покрай морето.

Нашето блаженство беше несравнимо

даже с туй на ангелите в райските градини.

(Всички  знаят в това далечно кралство покрай морето) -

Затова те пратиха вятъра среднощ от в небето,

що ледни,отровни кинжали заби

в плътта на моята Анабил Лий!

Ала нашата любов имаше власт,

надвиваща тази на хиляди по-зрели от нас,

на хиляди пъти по-мъдри от нас

И никой ангел от висините,

никой демон стаен в дълбините

Мойта душа нивга не ще раздели

От тази на сладката Анабел Лий.

Понеже бледните лунни лъчи вечно ще носят мечти

за красивата Анабел Лий

и  нощем звездите ме гледат с очите

на красивата Анабел Лий.

И ето че в съня си аз лежа нощеска

до любимата ми мила, мой живот, невеста

в саркофага, там, където

е гробницата й покрай морето.

                      Специално за моята най-добра приятелка! 

   Отново любим класик,велико произведение...и за всички младежи,които мислят,че фентъзи жанрът води началото си от романите на Стефани Майер - помислете пак.Този текст,който е вече на над 160 години,мисля,бе не само изключително красив и приятен за четене,но и неимоверно забавен за превод.Надявам се да ви хареса!!!