Студеният свят на студентството...в топли щрихи

   Октомври е...а навън е над 35 градуса, така твърдеше прогнозата тази сутрин. Време за учене. И макар върховете на пръстите вече отчаяно да ме сърбят да публикувам нещичко за тези от вас, които бяха така мили да посетят този блог, ще трябва някак да се преборя с желанието, както с прането, с косата, с жегата и импулса да бъда отново дете. И със страха. Онзи страх, който изпитваш типично по детски, защото да реагираш като възрастен е трудно. Да станеш възрастен изисква време, повече отколкото можеш да си позволиш. Затова ще помоля читателят да бъде търпелив, с надеждата, че следващия път, когато напиша нещо, то ще е по-хубаво от предишното. И не забравяйте - усмихвайте се на слънцето, докато го има!