четвъртък, 25 октомври 2012 г.

Превод: „Несломяем“ на Уилям Ърнест Хенли


...За една моя колежка с безпогрешен вкус за поезия. Надявам се да ти хареса!

Invictus

Out of the night that covers me,
Black as the Pit from pole to pole,
I thank whatever gods may be
For my unconquerable soul.

In the fell clutch of circumstance
I have not winced nor cried aloud.
Under the bludgeonings of chance
My head is bloody, but unbowed.

Beyond this place of wrath and tears
Looms but the Horror of the shade,
And yet the menace of the years
Finds, and shall find, me unafraid.

It matters not how strait the gate,
How charged with punishments the scroll.
I am the master of my fate:
I am the captain of my soul. 
William Ernest Henley

Несломяем


На безконечна нощ във власт,
Черна като ада до самите си недра,
Всички богове прославям аз
За свойта несломяема душа.

На обстоятелства жестоки във захвата,
Не трепнах, ни сълза пролях.
Под вечната принуда на съдбата
Не склоних глава дори като кървях.

Отвъд това свърталище на гняв и сълзи
Възправя се единствено страхът ни от смъртта
И макар годините безмилостно да пълзят
Мен не плаши и не ще уплаши тя.

И колкото и тясна да е портата към бъдещите ми покои,
Колкото и наказания да има там за моите дела,
Аз съм господар на бъднините свои
И аз единствен направлявам своята душа.

вторник, 2 октомври 2012 г.

Студеният свят на студентството...в топли щрихи

   Октомври е...а навън е над 35 градуса, така твърдеше прогнозата тази сутрин. Време за учене. И макар върховете на пръстите вече отчаяно да ме сърбят да публикувам нещичко за тези от вас, които бяха така мили да посетят този блог, ще трябва някак да се преборя с желанието, както с прането, с косата, с жегата и импулса да бъда отново дете. И със страха. Онзи страх, който изпитваш типично по детски, защото да реагираш като възрастен е трудно. Да станеш възрастен изисква време, повече отколкото можеш да си позволиш. Затова ще помоля читателят да бъде търпелив, с надеждата, че следващия път, когато напиша нещо, то ще е по-хубаво от предишното. И не забравяйте - усмихвайте се на слънцето, докато го има!