Честит (да се надяваме професионалан) празник!

Така да ни отива есента..

Така да ни отива есента.
И виното червено в хладно време.
По шумата от падащи листа
ще се разходим. Топло ще е с мене.

Ще се усмихваш. Аз ще бъда мил.
Ще ти оправя кичур. После шала.
Щастлив, че точно тебе съм открил.
Щастлива, че до мен си остаряла.

Д. Банев

***

The autumn season suits us all so well

The autumn season suits us all so well.

As well as red wine suits the chilly weather.

On the soft dry leaves that just like angels fell,

we’ll take a walk. We will be warm together.

You’ll be all smiles and I’ll say something kind.

I’ll fix your scarf. Tuck a lock behind your ear.

I’m glad that it was you I got to find,

I hope you’re glad you spent with me all those years.

Септемврийска класика в опушено жълто

За любителите на Шекспир - ето и първия ми награден превод. Искам по есенно топло да благодаря на всички, които ме вдъхновяваха, окуражаваха, на тези, които по своему го споделиха и на тези, които му се насладиха.

SONNET 5

William Shakespeare

Those Hours, that with gentle work did frame
The lovely gaze where every eye doth dwell,
Will play the tyrants to the very same
And that unfair which fairly doth excel:
For never-resting Time leads Summer on
To hideous Winter and confounds him there;
Sap check'd with frost and lusty leaves quite gone,
Beauty o'ersnow'd and bareness everywhere:
Then, were not summer's distillation left,
A liquid prisoner pent in walls of glass,
Beauty's effect with beauty were bereft,
Nor it, nor no remembrance what it was.

But flowers distill'd though they with winter meet,
Leese but their show; their substance still lives sweet.

„Сонет 5“ на Уилиам Шекспир

Превод – Ивета Петрушева

Внимателно и бавно Часовете,

които ваят твоя лик неземен,

отронват на труда си плодовете,

съсухрени от бързащото Време.

То води Лятото към сетен заник,

обрича го на вечна Зима страшна,

застиват сокове от скреж сковани,

в сняг тъне красотата досегашна.

Ако дъха на лятото не крият

в прегръдката си стъклена стените,

красивите му дни ще се изтрият,

а с тях – дори и споменът за дните.

Но щом цветът в парфюм се запечата,

студът не ще му вземе аромата.

Честит европейски ден на езиците!

И понже е празник, реших да го почета като направя някакъв нов превод.
Малко е спретнат набързо, за което се извинявам, но се надявам да ви хареса!

XXII (I Had No Time for Hate Because…)

I had no time to hate, because   

the grave would hinder me,       

and life was not so ample I        

could finish enmity. 

 

Nor had I time to love; but since               

some industry must be,    

the little toil of love, I thought, 

was large enough for me.

 Emily Dickinson

XXII („За омраза нямах време…“)

За омраза  нямах време –

животът бе тъй кратък,

Как, щом гробът призове ме,

да продължа с враждата?

И за обич време нямах,

но пред скуката реших,

малко обич, но голяма,

е за моите плещи.

Призоваване на силата. Без повече страхове.

Стои така от доста време. И чака да го завърша. Реших да прегърна всичките му липси и да му дам да диша. Не от мързел, от обич и с обич, с надежда, без страх.

Спасителят в нощта ( Cather in the Night )

Нощта изви самурен гръб. Застина.

Свлякоха се облаците – нейните одежди,

Някъде някой шумно се празина.

Нощта е топла, душна, пълна със надежди.

Натрапник е месецът, скрий го от мен!

На слънцето блед отпечатък.

- След няколко часа ще дойде нов ден...

- Мълчи! Продължавай нататък.

Не искам аз месец, ни чужда намеса

Да крачи през нежната нощна обител,

Закрий го със някоя плътна завеса,

Денят има слънце, нощта пък – спасител.