Ново начало

      26 юни, 08:16
      Добро утро....за всички онези, които го дочакаха - ето и нещо ново, авторско,  току-що  написано, за да отбележим началото на едно прекрасно лято!

*       *        *

Искам само едно да напиша –

Живота си със прости думи,

Да го побера в двустишие - 

Да няма тайни помежду ни.

Искам само едно да направя –

Собствения си портрет от рими,

Които после да забравя,

За да останат те неповторими.

И няма нужда от украса –

От метафори, от думи пищни

Изящество и красота са

В автопортрета ми излишни.

От думи нямам нужда даже

Със паузите ще се опиша,

А с думи ще слепя колажа

На моето двустишие.

Превод на „Морето само живите обича“от Христо Фотев

Морето само живите обича

Христо Фотев

Mорето само живите обича,
а мъртвите изхвърля на брега.
Едно момиче, ах, едно момиче
морето не изхвърли на брега.

Остана само кърпата позната
да се прелива с белите вълни.
Момичето обичаше моряка,
моряка - всички хубави жени.

Остана само кърпата с червени
и лилави ресни като преди.
Ний плакахме безшумни и смутени
и скочихме в студените води...

До дъно преобърнахме морето
със пръсти, посинели от тъга,
да търсиме момичето, което
морето не изхвърли на брега                          

The sea, it only loves those who are alive

The sea, it only loves those who are alive -

The dead ones, it just throws ashore.

But that one girl, that one girl who dived

The sea just didn’t throw ashore.

 A kerchief is all that’s left from her

To be tossed around by raging whirls

See, the girl, she loved the mariner

And he loved all the pretty girls.

A kerchief was all that’s left, with red

And purple stripes just as we recalled

Baffled, silent tears we shed

And jumped into the sea, so freezing cold…

We searched the whole sea – not a single clue

With grief were fingers blue and sore

We searched in vain to find the girl who

The sea just didn’t throw ashore.