Пътешествия по контура на дланите...или нещо от сорта

 * * *

Ухая на кокичета,

на пръст и прясна пот,

бразди навръст пресичат ме - 

чертаят параход.

Поле от сочни ябълки,

изгрели с утринта,

понесли нейде малкото

сърце на вечността.

На крачка от финалната линия

Това е нещо, което написах преди вече почти 5 години, но има специално място в сърцето ми, защото продължава да е точно толкова истинско, колкото тогава. И дори хората, на които е посветено, никога да не го видят, аз съм щастлива, че продължават да изпълват всяка част от живота ми, да ме вдъхновяват, да ме разсмиват и разплакват, да ме обичат заради всичко и въпреки всичко, което съм и не съм, и да ме карат да се гордея с тях, със себе си, с нас.

On Love

To my dear colleagues, who always remind me of upcoming deadlines , who even occasionally let me use their title page; To my colleagues, who suffered with me through the whole process of writing this; To my colleagues who finally give me the paper, the staples and the momentum to write it. I love them deeply.

There are currently over one million words in the English language, yet none of them as hard to explain and grasp as the one I am about to write. Love. We use it so much and understand it so little, it has turned into an avoided cliché. It is something that is always around us wherever we go and still sometimes we fail to recognize it. So here is what I know about love.
Love is as light as the whisper that utters it. And as heavy as the sigh between heartbeats. Love is the touch of your hand and the smell of your mother’s hair that lingers on your cheek. Love is crazy and wild, and young, the flutter of wings inside your chest. It is calm and kind, eternal as the rocks. It is blue as the ink of your pen as it spreads on the paper .And red as a kiss. And golden with sunlight. But most of all it is black, for we feel it best with our eyes closed.
Love is a mother. It bears meaning. It creates. It hugs, it slaps, it teaches. We take it for granted. We miss it when it is gone. But we can never live without it. It is our beginning. And no one can love like a mother does. A mother’s love is not selfish or erratic. It knows no gender, no age, no limits. It is unconditional. A mother gives away her body as well as her soul and is never rendered a single being again. For love binds tighter than an umbilical cord.

And finally, if you look at a photograph, any photograph, regardless of what it portrays, then love is what you will see right there – the love of the photographer for his craft. Because love is passion.

Love is a favorite meal on your palate, love is music. Love is simple. It is a moment seized. Love is beauty. Love is the true measure of life.

Love can mean many different things to many different people. Quite opposite things, even. Love is a smile and a frown, a blessing and a curse. It is the voice of our childhood and the thrill of our adulthood. A hug, a picture. A memory. A hope. It is full of beans, it is black and blue. The important thing is, love changes. So forget everything you read. Love just is.

Честит (да се надяваме професионалан) празник!

Така да ни отива есента..

Така да ни отива есента.
И виното червено в хладно време.
По шумата от падащи листа
ще се разходим. Топло ще е с мене.

Ще се усмихваш. Аз ще бъда мил.
Ще ти оправя кичур. После шала.
Щастлив, че точно тебе съм открил.
Щастлива, че до мен си остаряла.

Д. Банев

***

The autumn season suits us all so well

The autumn season suits us all so well.

As well as red wine suits the chilly weather.

On the soft dry leaves that just like angels fell,

we’ll take a walk. We will be warm together.

You’ll be all smiles and I’ll say something kind.

I’ll fix your scarf. Tuck a lock behind your ear.

I’m glad that it was you I got to find,

I hope you’re glad you spent with me all those years.

Септемврийска класика в опушено жълто

За любителите на Шекспир - ето и първия ми награден превод. Искам по есенно топло да благодаря на всички, които ме вдъхновяваха, окуражаваха, на тези, които по своему го споделиха и на тези, които му се насладиха.

SONNET 5

William Shakespeare

Those Hours, that with gentle work did frame
The lovely gaze where every eye doth dwell,
Will play the tyrants to the very same
And that unfair which fairly doth excel:
For never-resting Time leads Summer on
To hideous Winter and confounds him there;
Sap check'd with frost and lusty leaves quite gone,
Beauty o'ersnow'd and bareness everywhere:
Then, were not summer's distillation left,
A liquid prisoner pent in walls of glass,
Beauty's effect with beauty were bereft,
Nor it, nor no remembrance what it was.

But flowers distill'd though they with winter meet,
Leese but their show; their substance still lives sweet.

„Сонет 5“ на Уилиам Шекспир

Превод – Ивета Петрушева

Внимателно и бавно Часовете,

които ваят твоя лик неземен,

отронват на труда си плодовете,

съсухрени от бързащото Време.

То води Лятото към сетен заник,

обрича го на вечна Зима страшна,

застиват сокове от скреж сковани,

в сняг тъне красотата досегашна.

Ако дъха на лятото не крият

в прегръдката си стъклена стените,

красивите му дни ще се изтрият,

а с тях – дори и споменът за дните.

Но щом цветът в парфюм се запечата,

студът не ще му вземе аромата.

Честит европейски ден на езиците!

И понже е празник, реших да го почета като направя някакъв нов превод.
Малко е спретнат набързо, за което се извинявам, но се надявам да ви хареса!

XXII (I Had No Time for Hate Because…)

I had no time to hate, because   

the grave would hinder me,       

and life was not so ample I        

could finish enmity. 

 

Nor had I time to love; but since               

some industry must be,    

the little toil of love, I thought, 

was large enough for me.

 Emily Dickinson

XXII („За омраза нямах време…“)

За омраза  нямах време –

животът бе тъй кратък,

Как, щом гробът призове ме,

да продължа с враждата?

И за обич време нямах,

но пред скуката реших,

малко обич, но голяма,

е за моите плещи.

Призоваване на силата. Без повече страхове.

Стои така от доста време. И чака да го завърша. Реших да прегърна всичките му липси и да му дам да диша. Не от мързел, от обич и с обич, с надежда, без страх.

Спасителят в нощта ( Cather in the Night )

Нощта изви самурен гръб. Застина.

Свлякоха се облаците – нейните одежди,

Някъде някой шумно се празина.

Нощта е топла, душна, пълна със надежди.

Натрапник е месецът, скрий го от мен!

На слънцето блед отпечатък.

- След няколко часа ще дойде нов ден...

- Мълчи! Продължавай нататък.

Не искам аз месец, ни чужда намеса

Да крачи през нежната нощна обител,

Закрий го със някоя плътна завеса,

Денят има слънце, нощта пък – спасител.

Spring of Sadness

DeSIre

Разгърни клепачи да прегърнеш

С поглед, отрази ме в твоя нзор –

Искам в птица ти да ме превърнеш

На очите ти в небесния простор.

Ако може любовта ми да обгърне

Твоята измръзнала душа,

Да гнезди във теб, да те изпълни,

Цялата аз ще я пресуша!

Защото Бог ми даде птица,

Която скърши своите крила,

За да ми дари от слънцето искрица,

За да ме научи да летя.

Обратно към личното творчество :)

Завръщане в ефир

КОГАТО СНЕГОВЕТЕ СЕ ТОПЯТ  

Когато снеговете се топят,

В душата ми отеква стонът на капчуци,

Чиито ледени сълзи текат

Тъй адски оглушително в порой от звуци.

Когато снеговете се топят

Висулки във сърцето ми се  впиват –

Опитват се да го смразят,

Сълзите ми във локвите изстиват...

Когато снеговете се топят,

Пропуква се ледът на рани скрити,

Отново те започват да кървят

Дорде сме цели с тях пропити.

Когато снеговете се топят,

Скрежът разплита своите нишки,

Ах, колко трудно е да се плетат....

Оглеждам се в стъкло от въздишки.

Когато снеговете се топят,

Оставам роб на мойта зима

Когато снеговете се стопят

Мен вече няма да ме има.

Когато снеговете се стопят,

Спомни си ти лицето ми от лани,

Чертите вече не личат,

Но сгрей ги ти със топли длани.